Денис Бучел

Те решават да загърбят всичко - и семейства, и кариера, и свободно време. За тях няма почивен ден, а работа има винаги - от чистенето на клетките сутрин, през храненето и прегледите, до прилежно водения за всеки един обитател дневник и откриването на осиновители. Води ги най-вече любовта към животните. И всичко това - без заплащане. И всичко това като една безкрайна борба - с бюрокрацията, с липсите, с безразличието и озлоблението. Но те продължават да го правят всеки ден. В името на животните.

Те са хората, стоящи зад Animal Rescue София - група вярващи в каузата си любо-дарители. Не пари, а благодарни, гледащи ги отвсякъде очи получават срещу труда си. И продължават с надежда за повече доброволци - като всички онези, изпълващи фермата през уикендите. С вяра в намирането на нови дарители и подкрепа.Ис любов към животните.

Animal Rescue Sofia е българска организация, създадена от доброволци с обща цел – да помогне за решаването на проблема с бездомните кучета и котки. Историята на техния приют „Фермата“ започва през 2014 г., когато благодарение на хиляди дарители, събират около четвърт милион лева. До тогава работили в общински приют „Богров“ (2010-2013), доброволците успяват да закупят свой собствен имот и да създадат първия частен приют в София.

В момента тук, във Фермата, 200 кучета получават медицинска помощ и грижа 365 дни в годината, а клиниката на приюта предлага помощ за пострадали животни. Работи се и по метода „Кастрирай и върни“ - единственият хуманен и законен метод за намаляване на популацията от безстопанствени кучета. Благодарение отдадеността на доброволците, средно месечно около 70 животинки от улиците на София намират своя дом в страната и чужбина, като до момента стопани са намерили над 4400 кучета, а безплатно са кастрирани над 8400.

Animal Rescue Sofia се издържа изцяло и само от дарения, няма бюджет от общината, държавата или от организации в чужбина.

Мирослава Мирчева

Проектът „Начисто“ се фокусира върху дейността на фондация „Бетел България“ и живота на наркозависимите в двете защитени жилища в с. Владимир и кв. Челопечене. Представя не само хората, страдащи от различни зависимости, които са избрали да поемат по пътя към промяната, но и тези, които през целия този тежък и труден път са до тях, с грижа и подкрепа.

Наркозависимите нямат нужда от „сплашване“, нито от постоянни предупреждения за смъртни случаи след употреба на наркотици, нито за кражби, извършени от наркомани. Те имат изгаряща нужда да видят добрия пример. Да видят успеха на другите и да повярват, че има надежда и че е възможно да излезеш от кръговрата на дрогата.

Всеки човек сам прави изборите в живота си. И както пред зависимия стои изборът дали да вземе поредната доза или не, така и пред нас стои изборът дали да си затваряме очите за съществуването на тези хора или да се опитаме да им помогнем. И ако не можем или не искаме да помогнем, то нека поне подходим с разбиране и не им пречим да започнат начисто.

Фондация „Бетел България“, клон на международната асоциация „Бетел интернационал“ е създадена и управлявана от Диана и Хосе Реча, които в продължение на 11 години предоставят безвъзмездна помощ на хора, страдащи от различни зависимости. „Бетел“ (“Betel” – от исп. дума за „дом/къща на Бога“) е основана от мисионери на WEC International, като ценностите на "Бетел" са базирани изцяло на християнската религия. Фондацията не получава държавно финансиране и се издържа от услугите, които предлага – строителство, транспорт, почистване на жилища, офиси, тавани и мазета, косене на трева, рязане на дърва и др. Емблематична дейност за центровете на „Бетел“ по света е реставрация и продажба на стари мебели. Средствата, получени от труда, който извършват и от продадените стоки, се усвояват за нуждите на защитените жилища.

Практиката показва, че ползите за обществото от такива центрове са огромни. Намаляват наркозависимите, бездомните, криминалните деяния, възстановява се и укрепва семейството.

Денислав Стойчев

Сред традиционните обвинения към Българската православна църква е това, че тя не развива социална дейност, не помага на нуждаещите се и не дава утеха на страдащите.
През юли и август 2016 г. реших да пропътувам страната, за да заснема примери за православна благотворителност, доброволчество, милосърдие, социални дейности на църкви и енориаши с надеждата да видя и се убедя, че го има и другото лице на Църквата.